В българското общество се утвърждава виждането, че в условията на съвременната демографска криза, в моментите на ценностна дезориентация, един от естествените източници за културна и ценностна реинкарнация е диаспората. Причината е, че тук се откриват залежите на традиционни виждания, културни ориентации, в по-чист вид са представени и културните спомени на нацията. Българските изследователи разглеждат общностите, които живеят зад граница, от гледна точка на тяхното формиране: до 1989 г. е формирана историческата българска диаспора. След създаването на свободната българска държава започва друг процес – на съвременната българска диаспора. Учените са установили, че историческата българска диаспора от векове живеят в други държави, далеч от родината си. Обобщено, те носят българското си име, наред с чуждото гражданство и се числят към българската общност, благодарение на културната памет и възстановяването на историческите спомени. Конструктивни са историческите наративи, свързани с Кубратова България и преселението на прабългарите в отделни територии (Русия, Казахстан, Украйна, Албания, Унгария и т.н.), както и наследствата на славяните, Кирилометодиевата традиция с нейното основополагане в Първата българска държава и разпространение като модел за подражание. Факт е, че част от тези най-древни пластове на българската диаспора са подложени на различни въздействия – и в културен, и в религиозен план. Във връзка с това, следва да се отбележат поредица от изследвания на поколения български и руски учени. От друга страна, голям е интересът на учените към историческата диаспора, която се формира след падането на България под османско владичество – миграцията на големи групи българско население извън границите на Империята. Проучванията на акад. Емил Георгиев или проф. Йонка Найденова за историческия път на банатските българи , за характера на тяхната литературна и културна дейност. Наблюденията за контактите с Рим, религиозната им принадлежност – католици, и др. Във връзка с това изучаването на техния фолклор, език, традиции. По сходен път се проучва и българската диаспора в Бесарабия и полуостров Крим – исторически спомени, съхранени обичаи и ритуали, език и бит. Във връзка с това, реализираното от проф. Иваничка Георгиева мащабно проучване на бесарабските и на кримските българи, очертаващо нови предизвикателства през хуманитарното познание. В допълнение и новите наблюдения върху културната самобитност на кримските българи, реализирани в УниБИТ.
През последните години българските учени съсредоточават вниманието си върху процесите изследващи формирането и развитието на новата, съвременно оформила се българска диаспора. По дефиниция в нея се включват български мигранти от края на XIX в. до ден днешен. Тя се различава от онази оформила се в периода края на XVIII – XIX в. Обособяват се различни периоди на миграция, съответстващи на разгърналите се исторически процеси. Така през ХХ век се развива българската диаспора в САЩ, Канада, Южна Америка, Западна Европа. Причините за по-масова емиграция от първата половина на ХХ век са политически и икономически. Върху тези процеси има редица изследвания. Димитър Димитров се занимава с историята на българската емиграция, включително политическата емиграция след Първата световна война и Втората световна война. Той разглежда различни аспекти на политическите емигрантски движения, особено тези, свързани с леви и десни политически сили; Георги Георгиев прави обширни изследвания на българската диаспора след Втората световна война, като разглежда различни вълни на миграция, включително политическата емиграция след събития като идването на комунистическата власт през 1944 г. Неговите трудове са насочени към анализ на социалните и политическите мотивации зад емиграцията; Елена Стателова изследва по-късните емигрантски вълни, особено след Втората световна война. Нейните изследвания са фокусирани върху интелектуалната и политическата емиграция, която се формира в резултат на промените в политическата обстановка в България след 1944 г.; Димитър Тюлеков прави изследвания върху българската емиграция в Северна Америка, както и върху ролята на църквите и културните институции на българските емигранти в този период; Милен Михов се занимава с политическата емиграция след Втората световна война, като се фокусира върху антифашистката съпротива и емигрантските движения в Европа и САЩ. Неговите изследвания обхващат ролята на интелектуалците в емигрантските общности и техните политически
активности; Цветана Георгиева изследва социално-икономическите аспекти на българската миграция и също така разглежда трудовата миграция към Западна Европа и Америка в началото и средата на XX век.
Актуални за науката в България са и разгърналите се мигрантски процеси след промените през 1989 г. Мигриращите българи се установяват в различни държави и континенти, като значителна част – в континента Европа. Тези български общности, образувани след 1989 г., днес се представляват и от ново поколение българи, родено и израснало в чужбина. Тепърва, предмет на проучване е както развитието на диаспората в условията на членство на България в Европейския съюз, но и влиянието на глобализацията върху традиционното ниво на идентичността в контекста на системата за защита на националната сигурност. Важно е да се направи нов поглед върху състоянието на тази оформила се нова българска диаспора. През последните години са направени опити за множество проучвания върху нея, които очертават редица исторически, културните и икономически специфики в европейски държави като Чехия, Унгария, Австрия, Великобритания, Германия и Испания. Реализирани са и мащабни проекти, в които се интерпретират въпросите за
българските общности на други континенти – Северна и Южна Америка, Австралия и др. Това показва, че науката в България традиционно фокусира върху българските общности зад граница. Създадена е подходяща среда за нови проучвания, но и за надграждане на вече постигнатото знание чрез постигане на по-дълбочини характеристики на българската диаспора.
Научните изследвания в УниБИТ– базовата организация на научния екип, също имат своя традиция. В Университета е създаден Център за изучаване на българите в чужбина, който в стратегически план ще обобщава научните резултати, свързани с българските общности зад граница. В рамките на
неговата дейност има направени две конференции, в които обект на дискусия е съдбата на българската диаспора, както и дейността на отделни организации на българите в чужбина. В резултат на тях са издадени сборници, които съдържат поредица от нови изследвания.
Подбрана литература
Димитров, Д. (1982). Политическата емиграция на България (1919-1944).
София: Наука и изкуство.
Димитров, Д. (1995). Българската политическа емиграция в Европа след
Първата световна война. София: Издателство на БАН.
Георгиев, Г. (1997). Българската емиграция след Втората световна война:
Политически и социални аспекти. София: Издателство на БАН.
Стателова, Е. (1984). Българската интелектуална емиграция в Европа след
Втората световна война. София: Народна култура.
Тюлеков, Д. (1999). Българите в Америка: История и култура на
емигрантските общности. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“.
Михов, М. (2005). Антифашистката съпротива и емиграция след Втората
световна война. София: Университетско издателство.
Георгиева, Ц. (1979). Трудовата миграция на българите в Западна Европа
(1918-1945). София: Наука и изкуство.
Пенчев, Вл. (2017) Българските общности в Средна Европа. София. ISBN: 978-954-326-310-3
Милков, Ч. (2021) Миграционната ситуация в постсоциалистическите страни от Централна и Югоизточна Европа. // http://conference-pf.shu.bg/files/2020/dokladi/ch-l-milkov.pdf
Желязкова, А., М. Косева, М. Хайдиняк. (2021). Настигане на недостижимите: Европейски дилеми и изграждане на идентичност по пътя на България към модерността. Доклад, базиран на изследване. София. // https://www.librev.com/index.php/discussion/bulgaria/4043-nastigane-na-nedostizhimite-evropeiski-dilemi-i-izgrazhdane-na-identichnost-po-patya-na-balgariya-kam-modernostta
Изследване и доклади. С., 2019. ISBN 6-1-91258-619-978 // https://home-affairs.ec.europa.eu/policies/migration-and-asylum/migrant-integration/migrant-integration-hub_en
Българската емиграция. Теории, политики, емпирични изследвания. С, 2012. ISBN: 978-954-91905-8-8 // https://www.iki.bas.bg/files/IKI_Migration.pdf
Нации и държави в Югоизточна Европа. С., 2012 // https://www.jointhistory.net/download/bul/workbook2_bul.pdf
Миланов, Е. Регионални и етнокултурни български общности зад граница. // http://www.spisanie.ongal.net/broi15/08EmilMilanov.pdf