3,5 процента от населението на Кипър са българи. Това съобщи Калин Павлов, председател на Съюза на българите в Кипър (СБК), по време на среща с учени и преподаватели от Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ), проведена в българското училище „Никола Вапцаров“ в Никозия. В присъствието на българския посланик в Република Кипър Недялчо Данчев бяха подписани договори за сътрудничество между СБК и УниБИТ.
Представителите на българската диаспора поставиха важни въпроси, свързани с възможностите българите зад граница да продължат висшето си образование в България. Те изразиха благодарност към ръководството на УниБИТ в лицето на ректора проф. д.н. Ирена Петева и председателя на Съвета на настоятелите, дългогодишен ректор на университета – проф. д.ик.н. Стоян Денчев, за предоставените възможности за сътрудничество както в образованието, така и в културата.
На срещата проф. Денчев представи два изследователски екипа от УниБИТ, които осъществяват теренни проучвания в Кипър. Той очерта бъдещите възможности за сътрудничество, включително и чрез новооткрития Институт за българската диаспора и културно наследство зад граница, с директор проф. д-р Боряна Бужашка. Проф. Денчев изтъкна перспективите, които УниБИТ предлага на студентите за развитие на знания и умения в бакалавърски, магистърски и докторски програми, като открои спецификата на Университета за съхраняване на националната културна памет и идентичност.
Пред представители на българското училище „Н. Й. Вапцаров“ – Никозия, с директор г-жа Лидия Стефанова, бе изнесена лекция „Културното наследство на България“. След нея се проведе дискусия свързана с разбирането им за обхватът на понятието „българско културно наследство“ в контекста на културата на българите зад граница. В друго българско училище – „Народни будители“ – Паралимни, с директор Живка Милова, учените се срещнаха с деца обучаващи се в училището. С огромен интерес българските ученици посрещнаха беседата на проф. Боряна Бужашка „Екзархията – една непозната българска институция”, посветена на 155 години от създаването на Българската екзархия. Допълнително се открои възловото значение на такива културни институции като училището и читалището зад граница и важността от непосредствена комуникация с България.
