Дом „Витгенщайн“ във Виена стана домакин на третата международна научна конференция от цикъла, посветен на 155-годишнината от учредяването на Българската екзархия и 80 години от признаването на автокефалията на Българската православна църква. Събитието събра учени от България и чужбина, чиито изследвания очертават ключови аспекти от духовната и културната история на българската общност. Форумът е част от мащабната инициатива на УниБИТ, реализирана с финансовата подкрепа на Министерството на културата на Република България.
Официалната част на събитието беше открита от проф. Стоян Денчев, който подчерта ролята на УниБИТ в реализирането на международния цикъл от прояви, посветени на годишнината на Българската екзархия. Посланикът на България в Австрия Н.Пр. Десислава Найденова приветства участниците и отбеляза значението на Виена като място с устойчиво българско културно присъствие. Заместник-министърът на културата Ашот Казарян акцентира върху подкрепата на Министерството на културата за инициативите, осъществени в Истанбул, Одрин, Тирана, Битоля и Виена. Домакините от Българския културен институт „Дом Витгенщайн“, представени от проф. Румяна Конева, изтъкнаха дългогодишната роля на института в представянето на българската култура в Австрия. В приветствията се включиха и проф. Мартин Щигер и проф. Питър Ситлер, които откроиха европейското значение на представените теми.
Конференцията беше модерирана от проф. Ваня Добрева, която в своите въвеждащи думи подчерта актуалността на темата и мястото на Екзархията в съвременната културна памет. Научната програма се фокусира върху личностите и дейността на първите български екзарси – Антим I, Йосиф I и Стефан I – както и върху фигурата на патриарх Кирил. Техните житейски пътища, духовни послания и обществени каузи бяха представени през различни изследователски гледни точки, включително историческа, културологична и социологическа. Особено внимание беше отделено на ролята на Екзархията като институция, която съчетава духовно ръководство, дипломатическа активност и грижа за българските общности извън пределите на страната. Беше представен и анализ за състоянието на екзархийското ведомство в навечерието на Балканската война.
Наред с историческите теми бяха обсъдени и съвременни аспекти на духовността и културната идентичност – мястото на православието в обществото, устойчивостта на българската културна памет и значението на будителството в днешния ден. Представени бяха и нови изследователски подходи, включително анализ върху пътуванията до екзархийските обекти в Истанбул като модел за образователен туризъм, както и проучване за Екзархията като пазител на идентичности в контекста на съвременните концепции за сигурност на информацията.
Конференцията във Виена надгради изводите от научните форуми в Истанбул и Тирана, като разшири погледа към духовното наследство на Екзархията и неговото значение за изграждането на модерната българска нация. Участниците се обединиха около разбирането, че Екзархията остава ключов фактор в културната памет, самосъзнанието и историческата приемственост на българите по света.
Международният цикъл от конференции ще приключи с финално събитие в София, на което ще бъдат представени сборникът с научните доклади от трите конференции, изготвеният Алманах, както и пътуващата изложба, чиито експозиции бяха показани в Истанбул, Тирана и Виена. Всички събития и инjpgициативи, свързани с отбелязването на годишнините на Българската екзархия, са реализирани с подкрепата на Министерството на културата.
