Гърция е единствената от изследваните страни, в която има „стара“ и „нова“ емиграция. Тя съществено се различава една от друга поради различните причини за създаването си, географските райони на пребиваване, различната степен на запазено българско самосъзнание и манталитет.
Средновековни български следи
През VII век в Македония започва масовото заселване на славяни и на Куберовите прабългари. В 837 г. хан Пресиян превзема беломорските градове Филипи и Кавала и присъединява областта към България. В зенита на Първата българска държава, при царете Самуил, Гавраил Радомир, Иван Владислав и Пресиян II областта е част от българските територии, а Воден и Преспа са за известен период резиденции на български владетели. Град Кавала в Средновековието е българската крепост Морунец, а наричаната от чужденците крепост Перитор носи българското име Буруград. B XIV век именно Ксанти и той са столиците на деспот Момчил войвода. През Възраждането българите са значителен народностен елемент в Западна Тракия и Егейска Македония.
Българите в Егейска Македония след 1913 г.
Егейска Македония е анексирана от Гърция в 1913 г. Репресиите срещу българите са изключително ожесточени, като българският език е официално забранен. Голяма част от българското население обаче е принудено през 20-те години на XX век да се пресели в България чрез спогодбата Калфов–Политис (1924 г.) или да емигрира в САЩ, Канада и Австралия, а на тяхно място се заселват гръцки бежанци от Мала Азия. Броят на коренното славяноезично население в Егейска Македония варира от 180 000 до 250 000 според различни източници.
Малцинства в Гърция
Гърция е относително хомогенна държава и има сравнително малобройни малцинствени етнически групи Това са мюсюлмани, славофони, албанци, куцовласи, арменци, евреи. „Славофоните“ в Гърция не са признати за малцинствена етническа група, но са признати за езиково малцинство и обикновено в научно-публицистичната литература и периодика се обозначават с термините „двуезични“, „славяноезични“, „местни“. Наред с това за етническо и езиково обозначаване на това население се използват и термини като „гъркомани“, „българи“, „македонобългари“, „българеещи се“ и др. в съответствие със съществуващите исторически, политически, пропагандни и др. основания през различните епохи. Всъщност това са останалите след спогодбата Калфов–Политис в Гърция българи, които не емигрират в България. През годините те са подложени на изключителен асимилационен натиск, забранено им е да говорят на своя език и трудно запазват своята културна идентичност.
Българите в Гърция след 1941 г.
По време на Втората световна война се установява Българско административно управление в Западна Тракия и източния дял на Егейска Македония. Извън границите на България остават Централна и Западна Македония с градовете Солун, Воден, Енидже Вардар, Лерин и Костур, в които се формират колаборационистки и паравоенни организации като Централен българо-македонски комитет и Солунски български клуб, известни под общото име „Охрана“.
По време на Гражданска война (1946 – 1949) българското население сериозно пострадва, много са убитите, осъдените и интернирани в концлагери, голяма част от населението се изселва в страните в Съветската сфера на влияние.
Българите в Западна Тракия
По различна е съдбата на българите от Западна Тракия. След Първата световна война цялото българско Беломорие от 8712 кв. км, в съответствие с наложения на България мирен договор, е окупирано от френски войски. Според чл. 48 на Ньойския мирен договор от 27 ноември 1919 г. Западна Тракия преминава в съвместно владение на петте велики държави измежду съюзниците от Съглашението, като се уточнява, че нейната „съдба впоследствие ще бъде определена“ от тях. Те, от своя страна, „се задължават да се гарантира свободата на икономическите изходи на България на Егейско море“. От 1920 г. областта обаче е предадена на Кралство Гърция. Българското население е подложено на интерниране и прогонване, българските училища и черкви са ликвидирани. По силата на спогодбите „Калфов–Политис и „ Моллов–Кафандарис“ (1927) голяма част от българското население е прогонено от областта.
След 9 септември 1944 г. България е принудена да изтегли своите войски от обласста. Западните съюзници на СССР настояват тя да остане към Гърция. По време на Гражданската война в страната са загинали или прогонени част от малко останалото българско население в областта. Днес там са оцелели т.нар. „славофони“ главно в районите на Егейска Македония. В Западна Тракия живеят около 35 000 помаци (българи мюсюлмани), предимно в полите на Родопите. За тях се счита, че имат турско или гръцко национално съзнание, но говорят като майчин език български език с родопско-беломорски диалект. Днес в тази част от Гърция има много емигранти от Албания и България, като рязко са се увеличили българските инвеститори.
Българите в съвременна Гърция
Гърция официално признава само „мюсюлманско малцинство“, в което влиза и местното турско население. Сред българите мюсюлмани, макар и в неофициален план, неотклонно се лансира тезата за „помашка нация“, език, фолклор и т.н. Издадени са буквар на латиница „абецедар“, граматика и „помашко-гръцки“, „гръцко-помашки“ речници (в 1996 г.) отново на латиница, (които да се ползват и за нуждите на гръцката армия и администрация). Сред българското население в Егейска Македония активно действа македонистката структура „Виножито“ (издава сп. „Нова Зора“). Сред българите мюсюлмани действа официално регистрираната „Партия на помаците в Западна Тракия“.
В съвременна Гърция се намира и една от най-големите български икономически емиграции, формирана след 1989 г. В нейното създаване има няколко основни вълни – в началото на 90-те години, през 1997 – 1998 г., около 2001 и 2007 г. Това са ключовите години, които бележат различни етапи в развитието на гръцкото законодателство във връзка с чужденците, позволяващо поетапно узаконяване на нелегалните емигранти.
Въпреки, че няма точна статистика за българите в Гърция, приема се числото 300 000, подадено от различни министерства и структури, които се занимават с емигрантите. Засега обаче липса ясна държавна политика на София по отношение на новата българска икономическа емиграция. Липсват ясни показатели как се развива тази емиграция, какво става с второто и третото поколение, родено в Гърция, какви са плановете ѝ за развитие и намерения и възможности за връщане в България и много други въпроси. За сега има яснота за отделните дружества, съботно-неделни училища и за липса на български културен център. Необходим е изцяло нов подход при изучаване процесите и в старата и в новата емиграция.
Източник: Българите на Балканите отвъд границата след 1878 г. Кодът на оцеляването – 1https://bulgarika.org/?page_id=1463
