Български средновековни следи
През ІХ век Косово влиза в рамките на българската държава, а два века по-късно става част от Душановото царство. Според изследователите масово в южната част на областта се заселват българи по времето на Османското владичество. По-голямата част от тях е ислямизирана през ХVІІ–ХVІІІ в. По времето на Първата световна война Югоизточно Косово влиза в границите на България.
Българите в Косово
Днес, българската общност е една от най-големите в Косово. Към българската общност се числят българи мюсюлмани (горанци), българи мюсюлмани (жупанци), македонски българи, сърбизирани българи (торлаци, шопи), албанизирани българи мюсюлмани. Българите живеят предимно в селата. По-голямата част от тях са мюсюлмани. Те представляват значителна част от населението на общините Краковища (Драгаш), Щръбце и Призрен. Компактна българска общност има в община Ораховац. В община Краковища (Драгаш) има 19 села, предимно горани. Роденият във Враня пътешественик и етнограф Йован Хадживасилевич признава, че говорът във родния му град, намиращ се в Българското Поморавие, е същият като във Косово, и открива прилики в носиите, фолклора и антропологичния вид на населението.
Българите в Гора и Жупа.
Гораните са българи мюсюлмани, които живеят в областта Гора, която е разделена между Косово и Албания. В Косово те наброяват 18 000–19 000. Говорят на торлашки български диалект и се предполага, че са част от шопската българска етнографска група. Наричани са и торбеши. Ислямизирани са в периода XVIII–XIX век. Ислямизирани са в периода XVIII–XIX век.
Според някои твърдения албанците, които са по произход българи с мюсюлманско вероизповедание са ок. 24 000 души. При българските етнически групи в Косово се налага именна система, напълно идентична с албанската. Основният етноопределящ белег остава езикът, отчасти и географският ареал, предвид историческите данни за населението в съответните райони. Етническото самоосъзнаване на жителите на Косовска Гора се изразява с регионалната идентичност „горанци”, докато в Жупа населението се е самоопределя като „бошняци”. Тази реалност съществува в данните от официалните преброявания, проведени от администрацията на ООН.
Усилия за признаване на българско малцинство
Българите в Р Косово, обявила независимостта си на 17 февруари 2008 г., са подложени на различни процеси на дебългаризация. От една страна, конфесионалната им принадлежност рефлектира и върху постепенната промяна на българския им произход с друг. Така, гораните, но не като българска общност, независимо от произхода им, са признати в Косово за малцинство. От друга страна, през годините тук протичат процеси на сърбизация, на македонизация, на албанизация на българско население. На съвременния етап е необходимо да бъде дискутиран въпросът каква част от това население има българска идентичност, т.е. запазва съзнанието си за произход и народностно име. Както и да се разкрият по-непосредствените причини за съвременната употреба на други етноними. Не е изследван в достатъчна дълбочина в настоящия момент и културно-историческото наследство на жителите на Косово, по-конкретно, до каква степен се отразява, ако изобщо има такива податки, българската ни национална специфика.
През януари 2023 г. българи от Р Косово внасят втора подписка в косовския парламент с искане да бъдат признати за самостоятелна общност. Президентът на Косово Вьоса Османи е предложила, докато текат процедурите по придобиване на статут на общност, българите в Косово да имат свой представител в Консултативния съвет за национални малцинства.
