Българите в Банат.
Банатските българи са най-старата българска общност в Румъния. Възниква след масовата миграция на север от Дунав на католическото население в региона на Чипровци, след потушаването на въстанието през 1688 г. По-късно към тях се присъединяват българите католици, населяващи земите около Свищов и Никопол. С установяването им в Банат през 1738 – 1741 г. попадат в границите на Австро-Унгария. След преселването си в Австрийската империя банатските българи се обособяват в отделна българска етно-религиозна група със свои отличителни характеристики. Тези българи изповядват католицизъм, говорят свой диалект, пишат с латински букви и имат самобитна материална и духовна култура, силно повлияна от местното унгарско, немско, румънско и сръбско население. Към групата на банатските българи не спадат онези българи градинари, заселили се в банатските градове в по-късен етап и които са православни. Към банатските българи не се отнасят и крашованите, които също са католици, но поради продължителното хърватско църковно и културно влияние са се обособили като отделна славянска народност.
За запазването на българския етнически елемент на банатските българи, наричани още „павликяни“ са допринесли хетерогенната му демографска структура и високото ниво на културно и икономическо развитие в Австро-Унгарската империя, а също и слабото асимилационно влияние и католическата религия, която е била толерирана по това време. След края на Първата световна война по-голямата част от областта Банат, заедно с историческия център Тимишоара, е присъединена към Румъния. През вековете българската общност демонстрира силно желание за запазване на идентичността си.
Българите в Бесарабия
Значително по-различна е съдбата на българското население в южните области на Румъния. То е емигрирало в края на XVIII и началото на XIX в. след руско-турските войни, за да избегне репресиите на турските власти. В периода 1856 – 1878 г., между 1918 и 1940 и 1941 – 1944 г. Бесарабия е част от румънската държава. В областта живеят 194 662 българи, емигрирали в региона през първата половина на XIX век, които са идентични с живеещите в Северна и Южна Добруджа българи до 1940 г. Те се преселват в Добруджа и Бесарабия по едно и също време и от едно и също място – главно от Тракия, по-точно Сливенско, Ямболско, Карнобатско и Одринска Тракия през 1829 – 1830 г. и Кримската война. Територията на Бесарабия е разделена между Молдова и Украйна. Техен културен и духовен център е град Болград.
Българите в Добруджа.
До 1878 г. Северна Добруджа е в пределите на Османската империя, като в нея най-многобройните са българите, турците и татарите. Областта е част от диоцеза на Българската екзархия още през 1870 г. След Руско-турската война (1877 – 1878), чрез Сан Стефанския мирен договор от 19 февруари/ 3 март 1878 година, за да си осигури излаз на река Дунав, Руската империя отнема от Румъния територията на Бесарабия, като ѝ определя Северна Добруджа за компенсация.
По силата на Крайовската спогодба от 1940 г. повечето българи от Северна Добруджа се преселват в България. Първоначално при преговорите за нея, румънците настояват от Северна Добруджа да се изселят 75 000 българи, без значение като какви са се записвали в преброяването от 1930 година. Впоследствие при преговорите, румънските власти признават за наличието на 70 949 българи, като са посочени населените места, броят семейства и общата им численост. Българската комисия констатира 63 550 българи в Северна Добруджа. В крайна сметка, България приема за изселване 65 465 души. Те са разпределени по следния начин – 1580 преди 1 октомври 1940 година, 62 663 от 24 октомври до 14 декември 1940 година, 2993 от 18 май до 10 юни 1941 година, общо –67 236 души. Спрямо различните варианти на румънските твърдения за българи в Северна Добруджа, след 10 юни 1941 година, там остават между 3 713 и 7 764 сънародници. Със сигурност българи има и в днешно време в Констанца, Тулча, Бабадаг, Вишени, Лунка, Долно Чамурлий, Бейдауд, Налбант, Остров и т.н. Най-голям брой са те в Черна.
В Румъния живеят и около 2500 българи – гагаузи в комуните Йон Корвин, Делени, Петрени, Шипоте, Вама Веке, всички в Северна Добруджа. Между двете световни войни е имало села с гагаузи и в северната част на областта, например в комуна Къталой, където заедно са живеели румънци, гагаузи и италианци, както и в комуна Бейдауд.
Българите в съвременна Р Румъния
Днес етническите българи в Румъния се делят на две отделни от историческа и географска гледна точка общности – банатски българи католици и българи от южната част на Румъния, които са православни. Двете групи имат близък етнически произход и традиции, но се различават по географско местоположение, религия, диалект, съдба и степен на запазване на етническата им принадлежност.
Понастоящем от българите в Румъния само тези в Банат са със статут на национално малцинство. Конституцията на Румъния от 1991 г. предоставя права и свободи за националните малцинства, а румънският закон за изборите от 1992 г. дава право на представителите на техните организации да заемат едно депутатско място в парламента. Така през 1990 и 1992 г. депутат от българското етническо малцинство бе Карол Иванчов (банатски българин). От 1993 г. в качеството си на консултативен орган към Правителството на Румъния започва работа Съюзът по въпросите на националните малцинства. Съгласно закона, румънските българи имат право да създават собствени общества и културни организации.
Според преброяването на населението през 2011 г. българите в Р Румъния са 7336 души, или 0,03 % от населението на страната. Някои неофициални източници обаче сочат, че броят им е много повече.
Български организации
На 31 декември 1989 г. в Тимишоара е учреден Български съюз в Банат с филиали-дружества в селата Стар Бешенов, Винга, Брещя, Дента и градовете Тимишоара, Арад, Сънниколаул-Маре и Дета. На 7 януари 1990 г. е създадено Българско културно общество, а на 24 май 1992 г. е учредено дружество „Братство“, приемник на едноименното дружество, съществувало от 1892 г. до края на Втората световна война. В „Братство“ влизат шест дружества от селата Брънещ, Бълен Сърб, Валя Драгулуй, Стар Бешенов и градовете Букурещ, Бъйлещ, Калараш и др. В момента приемник на „Братство“ се явява „Българският демократичен съюз в Румъния“ със седалище в Букурещ и председател Лука Велчов.
На 27 август 2022 г. в гр. Констанца се провежда Първа обща среща на организациите на БНМ (Българско национално малцинство) в Румъния като заседание на Консултативния съвет при Съюза на банатските българи (СББ). Организатор на събитието е СББ, а инициативата за провеждането на срещата е на депутата на БНМ в румънския парламент Георги Наков. Основно действащи в Румъния организации на БНМ са СББ, Асоциация „Заедно“ на българите от Търговище, Асоциация „Българска радост“ от с. Бълени Сърби, Федерация на българската общност в Румъния, Демократичен съюз на българите в Румъния, Асоциация „Седянка“ от с. Брънещ, Дружество „Единство“ от гр. Констанца и Дружеството в гр. Браила.
Целта на депутата Наков, който е водещ на провелата се среща, е да потвърди пред участниците готовността на СББ да финансира от отпусканата румънска държавна субсидия, (предоставяна на СББ като представителна организация на БНМ), определени дейности на отделните организации в цялата страна, свързани със съхранението на българщината и да ги запознае със законовите възможности за това.
