Националното знаме на Република България е уредено в действащата Конституция от 1991 г. В чл. 166 е записано: „Знамето на Република България е трицветно: бяло, зелено и червено, поставени хоризонтално.“
Така основният закон на държавата възпроизвежда установената още през 1879 г. цветова последователност и форма. Първата конституционна формулировка се съдържа в чл. 23 на Търновската конституция от 16 април 1879 г.: „Българското народно знаме е трицветно и се състои от бял, зелен и червен цвят, поставени хоризонтално.“
Тази формулировка поставя основата на българския държавен символ и остава принципно непроменена до днес. Знамето представлява хоризонтален трибагреник с три равни по размер ленти – бяла (отгоре), зелена и червена. Пропорциите, изработката и начинът на използване са детайлно регламентирани в Закона за държавния печат и националното знаме на Република България. Националното знаме е държавен символ и се ползва с конституционна закрила. То е неотменна част от държавния суверенитет и се използва при всички официални прояви на държавната власт.
Символика на цветовете
Конституцията не определя официално значение на цветовете. В историческата литература обаче са наложени следните тълкувания:
- Бяло – мир, свобода и духовна чистота;
- Зелено – плодородието и природните богатства на българската земя;
- Червено – пролятата кръв и саможертвата в национално-освободителните борби.
Тези интерпретации са устойчиви в общественото съзнание, макар да не са нормативно закрепени.
Първообразът – Браилското знаме
Съществува исторически контекст на възникването на трицветния модел. В средата на XIX век трибагрениците са разпространена форма на национална символика в Европа.
Ключов момент в историята на българския трибагреник е т.нар. Браилско знаме. През пролетта на 1877 г., малко преди началото на Руско-турската война (1877–1878), в румънския град Браила българската емигрантска общност активно подпомага организирането на българското опълчение. В тази среда възниква идеята за създаване на знаме, което да символизира бъдещата свободна държава. Инициатор е Иван Параскевов – български търговец и общественик, член на Добрудетелната дружина и един от основателите на Книжовното дружество. Той поръчва специално копринено платно, сърмени конци и допълнителни материали от Виена и определя цветовата композиция. Замисълът му не е временен военен символ, а държавно знаме на свободна България. Параскевов съзнателно избира цветовете бяло – зелено – червено, подредени хоризонтално. Това е първият документиран случай, при който трите цвята се подреждат именно в реда, познат днес. Някои предполагат, че налице е влияние от руския трибагреник (бяло–синьо–червено), но българският вариант заменя синьото със зелено, с което подчертава национална специфика и носи самостоятелно съдържание и символика. Знамето е извезано ръчно от 14-годишната му дъщеря Стиляна Параскевова. В централното поле е изобразен златен изправен лъв, а над него стои надписът „БЪЛГАРИЯ“. В долната част е извезано „Съ Божия воля и съ силата славного руского царя Александра II-го Напред“. Вижда се, че „Браилското знаме“ не представлява чист трибагреник – то съдържа гербова композиция. Въпреки това именно неговата цветова схема става основа за по-късното конституционно решение. Браилският трибагреник остава важен като идейно-политически проект за национален символ.
Знамето е предадено на руското военно командване с намерението да бъде връчено на българските доброволци. Поради изисквания за военна унификация то не е използвано в бойни действия. Опълченските дружини получават Самарското знаме, което придобива статут на бойна светиня.
Знамето на свободната българска държава
През 1879 г., по време на Учредителното събрание в Търново, въпросът за държавното знаме е поставен официално. Известно е, че именно Браилското знаме е представено пред депутатите като образец и е обстойно дискутиран. Въпреки различните спорове в приетия конституционен текст се възпроизвежда същия ред на цветовете – бяло, зелено, червено. Това показва, че самото Браилско знаме не е формално обявено за държавно, но служи като първо ясно формулиран модел на българския национален трибагреник.
В периода 1879–1946 г. (времето на действие на Търновската конституция) трицветният флаг се използва без изменения и е неотменна част от националната символика. След 1946 г., с установяването на Народна република България, знамето е запазено с малко изменение – в горния ляв ъгъл на бялата лента е добавен държавният герб. Това допълнение отразява идеологическата рамка на социалистическата държава. След 1990 г. гербът е премахнат от знамето и е запазен като самостоятелен символ. Възстановена е класическата трицветна форма без допълнителни елементи. Този вариант остава действащ и до днес и е утвърден в действащата Конституция.
Българският трибагреник е резултат от историческо развитие, започнало още преди Освобождението и утвърдено чрез конституционна воля. От Браилското знаме до днешната конституционна формулировка той съчетава революционната традиция и държавната приемственост. Цветовете му остават символ на национална идентичност, държавност и историческа памет.
