Българите в Македония след 1878 г.
След създаването на модерната българска държава (1878) и безуспешните опити на македонските българи да въздействат на великите сили, за да променят клаузите на Берлинския договор, за присъединяване на Македония към родината-майка, те се вдигат на въоръжена борба. Въстанието, известно като Кресненско-Разложко, обхваща районите на Кресна, Разложко, Мелнишко и Малешевско. Въстанието е потопено е в кърви, но показва, че българите трудно се примирят с отредената им от Великите сили съдба на поробено население.
Българските управляващите заедно с учредената през 1870 г. Екзархия успешно активизират българското църковно-училищно дело във Вардарска Македония, влизаща в пределите на Република Северна Македония. В края на XIX в. областта се изпълва с множество училища, със заздравени стари български общини, с активно действащи митрополити и екзархийски наместници и увеличен брой духовни центрове.
Изследването на известния българския историк и демограф Васил Кънчов дава представя за характера на населението. Според обнародваната от него статистика през 1900 г. в цялата историко-географска област Македония населението е 2 258 224 души, от които 1 881 336 са българи, следват 499 204 турци, 228 702 гърци, 128 711 албанци, 80 767 власи, 67 840 евреи и др. В процентно отношение в пределите на Вардарска Македония българите са още по-многобройни.
В такъв дух е и информацията от чуждестранните дипломати и учени през същия период, когато националноосвободителното движение, ръководено от Вътрешната македоно-одринска революционна организация се разгръща. Те са единодушни в оценките си за български характер на областта. Между тях е и световно известният английски археолог Артър Евънс, който в обзорна статия във в. „Таймс” от 30 септември 1903 г. след края на Илинденско-Преображенското въстание заявява, че в Македония има българи, гърци, елинизирани румънци, турци, българо мюсюлмани, албанци, евреи, но в нея „няма македонци“.
След Илинденската епопея сръбската пропаганда заостря вниманието си към Македония. Сръбските идеолози намират съюзник в македонизма. В такава насока са тезите на Йован Цвиич (1906), „доказващи”, че македонските славяни не са нито сърби, нито българи, а близка до тях аморфна маса, без развито народностно чувство, от която могат да се „направят” и сърби, и българи.
На този етап тази теза не намира последователи сред българите в Македония. Повод за изразяване на техните народнически чувства се появява след Младотурския преврат (юли 1908), когато четите на българските революционери са посрещнати тържествено в Битоля. Създават се български политически организации и сдружения – Съюз на българските конституционни клубове, Българска народнофедеративна партия (българска секция), Български учителски съюз, Българска матица и др.
Македонските българи участват в Балканската война, започнала през есента на 1912 г., за да осъществят жадуваното обединение на Македония с България. В създаденото Македоно-одринско опълчение намират място над 20 000 души от почти цялата област. Мнозина от тях влизат и в състава на Българската армия по време на Първата световна война.
Вардарска Македония след 1918 г.
След есента на 1918 г., когато Вардарска Македония е включена в пределите на Кралството на сърби, хървати и словенци (от януари 1929 г. Югославия), властите затварят стотици училища, изгонени са български учители и духовници, закриват се читалища, юнашки дружества, хорове, театрални трупи, сиропиталища. Предприемат се асимилационни и денационализаторски мерки срещу българското население чрез изпращане на сръбски полицаи, военнослужещи, учители, духовни лица, чиновници, бивши участници в контрачети и др. Въведени са строги административно-полицейски разпоредби, провежда се т.нар. „аргарна реформа“, според която над 50% от земята в Македония се предоставя на заселници от други области на Кралството.
След оттеглянето на Българската армия и административните власти от пределите на Вардарска Македония мнозина нейни жители, за да спасят своето българско име и език напускат родните си места и навлизат в държавата-майка. Според официалната статистика бежанците от Македония в България след Първата световна война са над 106 800, от които 20 323 са от Вардарска Македония. Те навлизат бързо и лесно във всички сфери на цялостния живот в страната. Това се дължи на липсата на етническа, езикова и културна преграда между преселниците и населението в старите предели на България.
След „Голямата война“ дипломатите на западните велики сили – победителки, за разлика от своите предшественици от нач. на XX в., не „забелязват“ страданията на населението в Македония. Целта е да се запази следвоенното статукво. По-специфичен характер през периода имат въшнополитическите стремежи на СССР. Неговите държавници в първите години след войната признават наличие на българи в Македония и определят борбата им за справедлива, но през тридесетте години на XX в. променят позициите си. Те „забравят“ за българските корени на местното население и популяризират идеята за „македонска нация“.
Българите във Вардарска Македония по време но Втората световна война
По време на Втората световна война във Вардарска Македония се възстановява българското управление в областта. През 1942 г. Военното министерство прави статистическо проучване за етническия състав на населението, което обхваща Вардарска Македония без Тетово, Гостивар, Кичево, Дебър, Струга и околните им села. Данните показват, че областта е населена с 599 920 българи – (60%) от цялото население. Други етноси са цигани – 148 851 (14%), албанци – 108 521 (10.9), турци 93 473 (9.4), евреи и 10 423 (1%), гърци 2979 (0.3%) и др.
Вардарска Македония след 1944 г.
След Втората световна война, когато Народна Република Македония влиза в рамките на Федеративна народна република Югославия, репресирани са десетки хиляди нейни жители, мнозина получават тежки присъди, включително и смъртни наказания, заради народностното си българско име. Ограничителните мерки се отнасят за всеки, който разпространява духовната и материална култура на своите предци. По държавно-политически причини българската държава не защитава сънародниците ни от преследвания и гибел.
Българите в съвременна Р С Македония.
На 17 ноември 1991 г. Р Македония обявява независимост. Новата суверенна балканска държава не променя политиката си да налага македонистки идеи на антибългарска основа в областта на историята, езика, църквата и културата. Тази традиция за невярно разчитане и интерпретиране на базови исторически извори и особености на езиковите норми се проявява и днес в Скопие.
На преброяването през 2002 г. като българи в Р Македония (от 2018 г. –Република Северна Македония) са се декларирали 1417 души, а в 2021 година – 3504 души. Същевременно над 120 000 живеещи в страната са с статут на български граждани след като са доказали българският си произход. Над 30 000 души понастоящем очакват да получат българско гражданство на базата на произхода си. Предстои вписването на българите в македонската конституция, което е част от преговорната рамка на Скопие с Европейския Съюз. С осъществяването на този базов законодателен акт българите ще получат възможност да се легитимират като народностен елемент и да поискат равностойни права, наравно с останалите етноси в страната.
Източник
